Пожелавам сили на Вежди Рашидов, допълни юристътНе е лесна работа управлението

" Пожелавам сили на Вежди Рашидов ", добави юристът

" Не е лесна работа ръководството на Народното събрание, поисквам сили на Вежди Рашидов. Да пристъпим към промени в Конституцията в този миг е гибелен акт ".

Това съобщи адв. Явор Нотев в изявление пред Петя Кузева, предава

Адв. Явор Нотев е депутат в 41-то, 42-то, 43-то и 44-то Народно събрание, зам.-председател на Народното събрание, зам.-председател на комисията по правни въпроси в Народното събрание. Завършва право в Софийския университет, пет години работи като следовател в Отдела за следствие на тежки повреди от произшествия. От 1999 година е юрист в Софийската гилдия и работи по наказателни каузи. Участва на президентски избори като претендент за вицепрезидент в двойка с Каракачанов и изборът на българите ѝ отрежда третото място.

Г-н Нотев, какъв е вашият прочит на това неповторимо и невиждано първо съвещание на 48-то Народно събрание, траяло 3 дни пленарни дни и над 50 часа?

Този първи тридневен ден ни даде опция да се срещнем и с тази специфичност на парламентарната процедура, която разрешава да бъде спрян парламентарният часовник предвид на това да не се излезе отвън постоянното време на съвещанието, и признатите актове на Народното събрание да не се смятат за недействителни, само и единствено заради това, че не са признати във времето, отредено за съответното съвещание. Да, има такава процедура, тя не е нашата национална специфичност и откритие.

Трудно е да я възприемем тогава, когато тя се прояви в илюстрация на едно такова надълбоко опълчване и противоречие във връзка на въпроса за избиране на ръководител на Народното събрание.

Точно тематиката беше казус, който породи толкоз дълги и сякаш неразрешени въпроси. Аз в действителност, в случай че стартира от новината денем, бих желал като жител да прикани нашите слушатели да поздравим и да приемем избора на един заслужен човек.

Една креативна персона, един прочут и одобрен в обществото жител, който на всичкото от горната страна през вчерашния ден сподели с метода, по който беше посрещната неговата номинация, малко преди да я отдръпна, а през днешния ден да я одобри, кои са дефицитите в днешно време и кое е това, което се приема с отворени прегръдки от цялото национално посланичество при всички запаси, които имаме към сегашния състав на Народното събрание. Така или другояче това, както обичаше да споделя моят учител проф. Спасов, това е еманацията на нашия народ.

Това е излъченото от нашия народ. Това е резултатът от избора, без значение от деформациите и съответните изкривявания в крайния резултат. Но да се върна на това, че на Вежди Рашидов залагам аз, а мисля, че и множеството хора, с които разговарях.

Много, доста сили, поисквам му да се оправи с всичко, което му следва, а той го осъзнава, защото и през вчерашния ден го дефинира и се изрече в детайли в своята популярна тирада от трибуната на Народното събрание и с едно голямо предпочитание да се оправи с провокации в изгода и в полза на всички български жители. Всички приказват за заплахите, които са пред нас, и аз ще се причисля към този глас, няма да е елементарно, само че искам сили на новия председател Вежди Рашидов.

В речите си господин Рашидов безусловно преподаде на народните представители онази обемна книга " Мъдростта на вековете “ в няколко фрази - със своя витален опит, със своята биография, с това, че от душа си разреши да показа своите персонални болежки и в дословния, и в преносния смисъл на думата.

Дали го схванаха, изключително част от по-новите парламентаристи, вие сте един дълготраен депутат, само че те осъзнаха ли какво им сподели? Ще се поправят ли? Защото демонстрираха, че обичат напук, както гласи на името на популрян български филм.

Да, да, да. Той и през днешния ден ни напомни главната уязвимост сподели на досегашните съвещания, използвам множествено макар, че той е едно официално, само че по този начин или другояче дните бяха повече от един. Той ги прикани: " Престанете да се ерчите “, казано напълно човешки, разбираемо - по този начин, както звучеше той от самото начало до момента в който водеше съвещанията. Аз мисля, че би трябвало да бъде разбрано посланието му и оценено неговото държание.

Значи, би трябвало да си кьорав и ням, с цел да не си дадеш сметка какъв е печелившият модел на държание и печелившият модел на връзки към гласоподавателите, в това число и към тези, които не са дали своят вот за теб, метод да спечелиш тяхното доверие: неприкритост, почтеност и грижа за ясните и съответни злободневни проблеми.

Няма различен от ход в същото време, в което живеем, в тези дни, в които живеем. И това сподели и изборът на новия ръководител. За мен той е явен знак и нека по този начин да го схванат депутатите от всички страни, от всички партии и парламентарни групи, доколкото те следва да се образуват несъмнено официално казано, само че по този начин или другояче те са ясни и известни. Добре е да съобразят това, което отправено като обръщение, доста аргументирано, доста крепко и ясно смляно и стъпило на персонален опит. Говоря за посланието на Вежди Рашидов и урокът от неговия двустепенен избор – през вчерашния ден той беше почетен с купата ръководител на Събранието. Ползвам определението обещано от госпожа Атанасова, и го споделям. Това не са доста случаите, които споделям нейна оценка и мнение, само че ето тук би трябвало да се съгласим с нея, тя беше точна, когато сподели това. И днешният и фиктивен избор, когато на неговите рамене се постави тази отговорност. Изглежда нямаше различен по-подходящ човек.

И дано да го видят и запомнят тези, които желаеха на възрастов аршин да пенсионират този или оня, няма да се връщам към имена, единствено тъй като на тях по този начин им се сторило, че някой би трябвало да излезе от политиката. Опитът е нещо скъпо, нещо незаменимо, опитът е това, което може да ни изведе и да ни избави в днешния ден.

При Вежди Рашидов той е налице и остава да се огледаме по него и тези, които ще бъдат покрай него. Аз доста разчитах прочее на този уред от зам.-председатели на Народното събрание, деликатно огледах имената, и в действителност би трябвало да си дадем сметка, че тук следва да се сътвори екип, условия за което честното присъединяване на тези хора от председателството. Зам.-председателите ще бъдат хората, които ще заменят ръководителя, които ще могат да управляват съвещанието в минутите, часовете, в които той не е трибуната.

Аз мисля, че няма да е мъчно за всички ни, и за слушателите, да си представим какви часове и какъв брой часове на оживени и бурни диспути предстоят единствено предвид на идните за решение проблеми. Представете си това опълчване и при тази ненапълно потребна, само че и не напълно постоянно потребна и доброжелателна конкуренция в опитите да се сътвори един допустим за обществото бюджет, в опитите да се решат обществените проблеми на обособени групи, които са решени на половина или на някои, които бяха забравени от сегашните решения на Народното събрание. Дебатите ще бъдат многочасови, продължителни и тежки.

Връщам се към мисълта си – там, на трибуната би трябвало да има човек, който деликатно да ги следи, който деликатно да ги насочва, да не разрешава да се изпуска нишката на дебата и линията, която би следвало да се поддържа и да се споделя от всички, в това число и от ръководителя на Събранието. Много е елементарно да ти подложат динена кора и нещата да тръгнат в неправилна посока. Не е лесна работа ръководството на Народното събрание, което ще бъде следено под лупа, което вие, медиите, ще отразявате непосредствено и в действително време, повярвайте, изпитал съм го на гърба си.

Припомнете на нашите слушателите какъв брой време вие бяхте зам.-председател в българския парламент.

Ето ще се затрудня да кажа точните години, само че бях заместник-председател на Народното събрание до 2021 година. И това е годината, в която аз подадох оставка като подобен. Но това беше във връзка извеждането на партия " Атака “ от обединението " Обединени патриоти “ и респективно отнемането, тази дума по какъв начин звучи единствено – свалянето на господин Волен Сидеров от мястото му на началник на тази парламентарна група и надлежно изваждане от парламентарната група на депутати от партия " Атака “.

Това нямаше по какъв начин да бъде подминато от останалите членове на партията, които бяхме в този миг в Народното събрание, и ние напуснахме постовете. Струва ми се, че това беше една рационална и почтена постъпка. Напуснахме постовете, които бяхме заели. Моят, несъмнено, беше важен.

С целия почит и почитание към това място – зам.-председател на Народното събрание, и съм признателен на ориста, че ми отреди интервал, който в границите на мандатите на два Народното събрание да заема това място и да се докосна до отговорностите и до чувството да носиш тази отговорност и да се опиташ да отговориш на упованията на твоите гласоподаватели. И в действителност, да, това е един благополучен, доста сложен интервал за мен, до 2021 година. Аз напуснах този пост в осъществяване на уговорката си към парламентарната група, която беше издигнала моята кандидатура на " Обединени патриоти “.

Ще си разреша тук да изразя персонално мнение, защото към този момент се счита за нещо обикновено през месец юни да си част от една парламентарна група, на избори се явяваш от друга и влизаш в през октомври в Народното събрание като народен представител от друга партия. Вие сте извънредно почитан човек и експерт от най-знаковите лица дългогодишни парламентаристи. Свидетел съм на това от първо лице и мога да си разреша да го кажа - щеше да е добре за всяка партия да ви има в редиците си – вие не се кандидатирахте от друга.

Вижте, може би част от хората, които сега слушат моето изказване, са и такива, които са очевидци и живи участници на това, което ще кажа, по тази причина не се тормозя да го кажа. Истината е, че сега, в който аз подадох оставка, хората от парламентарната група на " Обединени патриоти “, членове на другите две партии, на Вътрешна македонска революционна организация, и на партията, ръководена от Валери Симеонов ме убеждаваха да остана на тази позиция с цялостното схващане към съответната обстановка и изказването, че не биха имали нищо срещу и не биха коментирали моята подмяна, без значение от развилите се събития. Това с моята оставка, дублирам, беше въпрос на персонален честен избор, и ви благодаря за този паралел, който вършиме, с други случаи от действителността, които зачестиха, и които нямат общо с чувството за отговорност и чест и достолепие. С всичките си сътрудници от парламентарната група съм в прелестни връзки, и тази оценка не се трансформира от всичко, което споделям. Смятам, че достойното държание изискваше тъкмо това – да се подаде оставка, откакто имам зад тила си една коалиция, която не приема водача на партия, в която аз членувам. Те са несъвместими тези неща, няма по какъв начин.

И поради личностните Ви качества, с изключение на поради големия престиж, ви поканих да разясняваме събитията тъкмо с Вас през днешния ден. Няма да употребявам това факсимиле " циркове “, тъй като всяка работа изисква почитание, само че след всичко, на което станахме очевидци в тези първи дни на 48-то Народно събрание, на моменти се усещаше сериозен недостиг на образование. Да не приказваме за предходните два къси Народното събрание, какво чувахме в пленарна зала като реторика. Моралът, достойнството, достолепието, отговорността пред българския народ, което Вежди Рашидов демонстрира, какъв брой % от настоящето национално посланичество ги осъзнава като първостепенни?

Да се надяваме, че доста от хората, които не са показали своя темперамент, не са изявили своята персона, тъй като има и такива, и те са доста в настоящия състав на Събранието, че са персони, които биха последвали този вик и този зов към почтено и потребно за страната държание. Не ми се желае авансово да заявя своя скептицизъм, че такива качества няма да са налице в народните представители. Но връщането към предходните две Народни събрания, форматите на двете предходни Народни събрания, в действителност навяват скептицизъм.

Преобладаваше егото, методът, по който се защитаваха избрани тези и дела, говореше за един стеснен взор, едно разчитане на обстановката, която би могла в напълно кратковременен проект да донесе активи и преимущество на съответна политическа мощ, и загърбването на ползите, които се обявяваха, че най-значими, а те ползите на народа участват като мотив и претекст в депутатската клетва – да се управлява постоянно от ползите на народа, ами това го нямаше.

В съзнанието на жителите остана замяна на реплики и обидни думи. Ако попитаме даже парламентарните кореспонденти, надали и те могат да посочат направени значими законодателни промени. На фона на целия демонстриран спектакъл, дали някой помни ли какво се свърши като работа всъщност?

Това, че не се помни, не е най-важното и е дребният демон. Лошото е, че когато се постави чертата за стореното по време на тези мандати, не излиза нищо. Тоест, работата в Народното събрание в последна сметка би трябвало да има чисто на практика резултати, и те са толкоз съществено отразени, че намират своето място в най-сериозния официоз на страната, на Държавен вестник. Те се разгласяват, и по-късно имат една мощ, за която ние приказваме, че тя е несъпоставима и несравнима с последствията от каквато и да е друга активност на познатите ни институции. И там към този момент е мерилото. А това, че е имало съответните гневни вести за този интервал от порядъка на това кой си прави селфи, какво било облеклото му, дали са му скъсани облеклата и може ли по този начин да се влезе в Народното събрание, или кой по какъв метод автентично, съгласно него, е дал отговор на дадена реплика…

Или кой е посочил меко казано непристоен жест – и това го имаше, да си го кажем.

Това към селфито го прибавих, вместо да го загатвам, тъй като ще се превърнем по някакъв метод представители и надали не подстрекатели към сходни действия. Имаше и такива разбори. Каза се: е да де, но тъкмо този народен представител по различен метод няма по какъв начин да стане известен, няма по какъв начин да обърне на 100% вниманието към себе си, и това било положително решение. Аз мисля, че тъкмо пък за този народен представител имаше една положителна вест, и той с нея можеше да вземе публичното внимание и да получи съответната оценка. Аз да вземем за пример съм запомнил, че той е дарявал заплата си за една благородна идея. Е добре, това малко ли е в днешно време, не е ли жест, не е ли задоволително, с цел да може да притегли публичното внимание?

За Христо Петров говорим. Наистина хвалба за това.

За Христо Петров, несъмнено. Да, не споделяме нищо неприятно. Аз в последно време, към този момент последните 30 секунди го лаская. Съобразно моите критерии. Моите почитание за това, което е направил, моите почетения. И дотук обаче. Другото няма място, няма място в публичното пространство. А когато ограничим публичното пространство до пространството на Народното събрание, то е разлагащо, то е демотивиращо, то е деяние, което сее това, от което всички страдаме в последно време – липса на равнище, липса на отговорност, липса на себеуважение и почитание към близките.

Веднага след като Корнелия Нинова излезе на естрада и разгласи, че ГЕРБ, Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия и " Български напредък “ издигат дружно кандидатурата на Вежди Рашидов и прикани към гласоподаване, Кирил Петков, изиска една отмора 15 минути, дебатираха и по тази тематика. Като умел парламентарист Йордан Цонев, изтъквам го по памет, сподели и на него, и цялата група на Политическа партия: " Ясно, желаете тези 15 минути да излезете в коридори и да си извършите брифинга, трибунката като обявите новата четворна коалиция: ГЕРБ-СДС, Българска социалистическа партия, " Български напредък “ и Движение за права и свободи “. Има ли такава нова четворна коалиция или просто подходиха рационално, с цел да има и ръководител на Парламента и късмет за държавно управление. И Ви запитвам ще се сформира ли кабинет, вашите догатки и разбори?

Бих се осмелил да оценявам крайния резултат от поддръжката на кандидатурата на Вежди Рашидов. Всеки, който през днешния ден дръзна да бъде против тази персона и против предлагането, след декларирано от негова страна единодушие и приемане на поддръжката, да се опълчи, коства ми се, работеше против ползите на страната.

Ето тук към този момент е тънката граница и линия сред отбраната, и то криворазбраната отбрана на партийния интерес и един по-широк взор и една опция да защитиш решението, което партийно може би предстои на известна рецензия, само че в качеството на народен представител би могъл да го отстоиш и да кажеш: " Моментът е този, дано да подкрепим новоизбрания ръководител, с цел да имаме по-късно и морала, и очите, и гърба да застанем пред него и да пожелаваме като хора, които са дали гласа си за него “. А той ни се коства подобаващ. Ето това трябваше да бъде редът на мисли, когато се избира Вежди Рашидов. Да се употребява този избор, с цел да може на трибунка, както казахте...

Това е известният парламентарен диалект на депутатите.

Парламентарен диалект, да, само че е ясно – незабавно да се насочи обръщение към медиите, от което обръщение да се черпят съответни и ясни дивиденти и надлежно причини против съперника, бъдещия конкурент, т.е. подготовка за бъдещи диспути и бъдещи обвинявания, основателни или не. Аз не одобрявам сходни или в никакъв случай не съм приемал сходни обвинявания и упреци. Но доста е допустимо това да е била, по този начин да кажем тактичност на част от хората, които участваха в парламентарната зала. Но вие, може би и нашите слушатели си спомнят по-късния отговор на Вежди Рашидов, който мина отвисоко, над тези дребни спречквания, в това число и приемайки и тези, които вероятно са били ориентирани против него, против неговия директен избор.

Той сподели, че без значение от това, че официално не са образувани парламентарните групи, парламентарната традиция изисква да се зачете настояването за отмора и не вижда нищо неприятно в това, че и до момента той е давал отмора от началото на съвещанието и в този миг той постъпи по същия метод, без да издребнява, без да застава на тази позиция и да каже: " Добре, но аз не бих им дал време, с цел да се образува някаква теза в коридорите на Народното събрание и да се каже нещо, което би могло да бъде и против мен, или пък да се пропагандира основаването на една коалиция, която не е оповестена, само че по този начин или другояче някому се привижда и той счита, че би могъл да я експлоатира “.

Предстоят доста решения, по които ще се дебатира по метода на гласоподаване на всяка една от парламентарно показаните партии, ще сме очевидци на провокации и подхлъзвания в публичното пространство посредством дадени отрицателни оценки и обвинявания в променчивост или в измяна на упованията на гласоподавателя. Но аз мисля, че това са компликациите на парламентарния живот.

Очаквате ли да ли да се сформира държавно управление? И ние публицистите, и коментаторите повтаряхме в един глас, че изборът на ръководител е отзив за това дали ще съумеят по-късно да се схванат и за кабинет? Тук пред мен в това предаване, Георги Марков предвижда, че и да образуват държавно управление му дава най-вече 100 дни живот, а той доста познава.

Моите почетения към Жоро Марков и към неговите прогнози. Вашите събеседници са съществени, несъмнено. Искам да кажа следното: тогава, когато до часове преди избора на Вежди Рашидов повтаряхме всички, че сме песимисти във връзка с опцията да се излъчи ръководител на Народното събрание, наложително тази неспособност изглеждаше като предтеча на неуспеха на избора на държавно управление и свързвахме тези две неща.

Разбира се, в случай че нямаше избор на ръководител на Народното събрание, нещата ставаха много по-лесни и по-ясни, нямаше по какъв начин да се реализира съглашение за друго, то нямаше по какъв начин да се стигне до втория въпрос за решение. Но в този момент, в този миг, дали ще доближат до образуване на държавно управление – коства ми се, че положителният образец, колкото и да е условно това, е инфекциозен. Биха могли да се активизират партиите, показани в Народното събрание, биха могли да преодолеят някои крайни свои тези и както те към този момент всички го използват, червени линии – стана към този момент факсимиле, само че в това време то ще бъде толкоз принудително и толкоз съшито с бели конци това единодушие сред тях, че няма по какъв начин да не се съгласим с тезата на господин Марков.

Много, в исторически, в непосредствен проект се натрупаха извънредно доста несъгласия, доста грехове един по отношение на различен, тежките думи, които бяха казани, нека да се не помнят за миг, само че то ще бъде единствено за миг. И друго – те се отнасят до фундаментални неща. Аз в действителност не си представям Българска социалистическа партия в единодушие, в едно бъдещо държавно управление при решаването на едни доста, доста тежки въпроси, в това число имам поради към този момент и атмосферата, ситуацията в света. Няма по никакъв начин да е елементарно да оцелее такова държавно управление.

Буквално преди минути в ефира на Фокус Борислав Цеков ми сподели: " Старата фантазия на българската олигархия е да вкара президентска република ".

Вие усещате ли такова нещо? И най-много вижда ли българският народ втория проект на нещата? Когато жителите отиват до урните и окомплектоват с избора си подобен фрагментиран парламент, де юре ние от много време живеем по-скоро в президентска република?

Аз първо върша ангажимента, с голямо страдание – не съм чул изявлението на уважавания от мен правист Борислав Цеков, споделям го напълно искрено и с надълбоко почитание към неговите тези и сензитивност към значимите публични проблеми.

Не зная какво в действителност е обобщил и споделил, неговото отношение към опцията и вероятността, в случай че вижда такава, за основаване на президентска република. Но аз ще повторя нещо, което към този момент съм заявявал и в което имам вяра: не е времето, не е моментът да преглеждаме устройството на страната и да пипаме толкоз във вътрешността и дълбоко. Когато имаме едно несигурно болшинство в Народното събрание, което не е в положение да избере даже просто болшинство, ръководител на Народното събрание и тръпнем дали ще имаме държавно управление, да пристъпим към промени в Конституцията, освен това толкоз надълбоко, е гибелен акт.

И по този мотив да кажа: тематиката за президентска република се внесе във връзка изказване, коства ми се, на господин Слави Трифонов и в този момент би могъл да я съобщи – тематика, която може да битува, може да се слага за диалог, тематика за диалог в действителност, само че не е тематика, която би могла да докара до някакви на практика промени.

Що се отнася до въпроса дали служебните държавни управления на президента Радев ми навяват мисъл, че ние де факто живеем в президентска република, тъй като по този начин или другояче парламент няма през по-голямата част от времето през последната година – ами това е въпреки всичко проявяване на уредба, която се съдържа в нашата Конституция, която постановява, че ние сме парламентарна република. Щом като Конституцията позволява такива отклонения и такива паузи, ще би трябвало да се съгласим, ще би трябвало да я следваме, каквато и да е тя.

А другояче дали ни е по-добре, когато няма парламент – аз не мисля, че живеем с такова чувство. Напротив, има го упованието да се образува парламент, има го неспокойствието и несигурността от липса на парламент тогава, когато се заприказва за бюджет, когато се заприказва за обществени ограничения, всички се сещаме, че парламент е нужен. Разбира се, не си представяме парламент, който ще се занимава единствено със злободневките, с клюките и с провокациите от парламентарната естрада и дребни закачки. Очакваме институция, която да проработи свястно и съществено, и тогава няма да ни хрумва, че е доста незабавно и належащо да се трансформира главния закон на страната.

Г-н Нотев, до момента разговарях с Вас като дълготраен заместник-председател на Народното събрание. Сега желая да Ви задам въпроса към този момент като на юрист Явор Нотев и си резервирам правото да ви поканя и особено по тази тематика.

Имаше едно изявление на Синдиката на служителите на реда във връзка, това че започнаха инспекциите преди, по време и след работа на служители на реда и част от чиновниците дават позитивни проби за опиати. Опитват се да ни убедят, че в случай че един чиновник на реда е взимал успокоителни, той е единствено изтощен от работа човек на хапчета, с доста отговорности и под мощен стрес, а всички други жители с позитивни проби се оказват наркомани. Кажете ми, резултатът от кръвната проба, която се прави след полевия тест, какъв брой време се бави?

Шофьор, който в следствие се потвърди, че е не бил дрогиран, позитивната проба му продължава да в досието дълго време, остава без брошура, остава и черен щемпел в биографията му. Ще Ви помоля за оставащото ни малко ефирно време да фиксираме тази тематика.

Ще се опитам единствено да отбелязвам проблемите, само че макар че ще ги кажа малко, те са доста дълбоки и витално определящи за доста хора.

Жалкото е, че безусловно допреди месец аз бях безапелационен в оценката си и в изказването си, че тестванията, които откриват съответната приложимост, са надеждни средства, защото не допусках, че страната ще допусне използването на такива несигурни средства и те да послужат като доказателства за тежки обвинявания.

Вярно, че имаме тази алтернатива – лидерът, при който е открита приложимост на съответното упойващо средство, би могъл да се подложи, изпратен от съответните органи, на кръвна проба. Тук към този момент е другият проблем, за който вие явно знаете, с цел да ми зададете по този метод въпроса – голямото закъснение на излизането на резултата от кръвната проба.

Говорим за 3 до 6 месеца, една година.

3-6 месеца, в това число в крайните случаи, най-екстремните, има закъснение една година, до момента в който излезе кръвната проба. И това е скандално, това е скандално, тъй като в същото време индивидът, който е махленски и посочен като определил опиати, живее сред земята и небето.

Има голяма възможност и да го уволнят от работа. Кой ще желае подобен човек в екипа си?

Задължително той става от водач механик, в случай че е на работа във компания. Ако има персонален автомобил, който желае да използва, не може. Започва да го вози брачната половинка му или има други решения за по-заможните хора – могат да си намерят водач. Но във всички случаи обидата, огорчението и соченето с пръст остава.

И това е едно положение, което се преодолява най-после с един резултат от теста, който в случай че дай боже е положителен, не измива всичко това, за което ние приказваме. Обидата, огорчението, унижението остават. И в това време, в случай че индивидът към момента има сили да се сблъсква с правораздаването, може да търси реванш и да търси отговорност от страната за всички беди.

В Страсбург?

Има Закон за отговорност на страната, който в едни избрани параметри разрешава и в София да се развие това нещо, само че забележете – заплаща страната.

Т.е плащаме данъкоплатците - Вие, аз сътрудниците тук, в студиото.

Да, да, да. Не заплаща съответен чиновник и не заплаща този, който е въвел тези негодни, както се оказва, проби. И още нещо, което няма по какъв начин да подмина – ръководителят на Синдиката на чиновниците от полицията, чието изказване вие споменахте, доста разгорещено показа, че по този метод биха могли да бъдат злепоставени негови сътрудници, които в този момент по силата на заповед на министъра на вътрешните работи се тестват преди да излязат на работа.

Но той не сподели нито дума за тези потърпевши жители, които са " тествани “ със същите проби. Значи няма по какъв начин да жалим единствено чиновниците, които към този момент на личен тил стартират да изпитват минусите на средството, с което се пробват да открият административно нарушаване. И кашата е такава, че чак не ми се мисли за мащабите и последствията, в случай че се стигне до дъно, а би трябвало да се стигне до дъно. Трябва да се стигне до дъно, тъй като това е неприемливо и отсега нататък не трябва да имаме изобщо никакво подозрение, че с такива средства няма по какъв начин да се борим с нарушителите на закона.

Благодаря Ви, юрист Нотев. Отправям незабавно и покана за още един диалог, в който да разясняваме и тематиката за какво терминът " лекарска неточност " е толкоз употребен, а никой не упомената съдийска неточност в правораздаването и продължаваме да плащаме всички ние с налозите си.